Защо неврологът пита пациентите си дали спортуват

В неврологичната си практика във Франкфурт ежедневно се срещам с пациенти с най-различни неврологични и психиатрични заболявания.

С какви заболявания се срещам в неврологичната си практика във Франкфурт

Сред тях са множествена склероза, миастения гравис, други автоимунни заболявания на централната и периферната нервна система, както и на мускулите, инсулти, болест на Паркинсон, полиневропатия, деменция, епилепсия, мигрена и други форми на главоболие, депресия, тревожни и панически разстройства.

С времето си изградих един навик: след като обсъдим диагнозата и подходящата медикаментозна терапия, задавам още един въпрос – дали пациентът спортува и ако да, с какъв спорт се занимава.

„Спорт?“ – въпросът, който изненадва пациентите ми

Често срещам учудени погледи.

„Спорт?“

„Да, спорт.“

Обикновено следва кратко колебание и после различни отговори:

„За какво ми е този спорт, нали взимам лекарства?“

„Нямам време за спорт.“

„Не мога да спортувам, защото ми е трудно да се движа.“

„Да, спортувам – на работа вървя по няколко хиляди крачки на ден, това е достатъчно натоварващо.“

Отговорите са различни, но общото е едно: повечето пациенти са искрено изненадани, че неврологът им изобщо ги пита дали спортуват – и още повече, че отделя от ценното си време, за да ги разпита по-подробно: какъв спорт, колко често, с какъв интензитет.

Защо спортът е важен при неврологични и психиатрични заболявания

А всъщност нещата са доста прости. Редовната физическа активност има допълнителни положителни ефекти върху повечето неврологични и психиатрични заболявания. Тези ефекти не заместват, а допълват и подсилват медикаментозната терапия. Ясно е, че спортът не може да замести лекарствата, когато те са необходими. Ясно е и че много пациенти имат неврологични дефицити, които не им позволяват да практикуват определени видове спорт. Но: спортът има ефект върху нервната, мускулната и имунната система, както и върху психиката, който е независим от този на лекарствата. Именно затова той трябва да бъде задължителна част от всеки терапевтичен и профилактичен план.

Всеки може да спортува – дори при тежки неврологични дефицити

В такива моменти винаги си спомням един от най-важните уроци, които съм научил от работата си със специалисти по спортна медицина, специализирани в грижата за пациенти с неврологични заболявания: Всеки може да спортува. Дори и при най-тежко засегнатите пациенти може да се изгради индивидуална програма, която да тренира тялото – безопасно, адаптирано и ефективно.

Дори малките промени в движението имат голям ефект

Данните са впечатляващи.

Дори пет минути умерено до интензивно физическо натоварване на ден могат да имат значим ефект – особено при хора, които в момента не се занимават с никакъв спорт. При тях смъртността намалява с около 6%. Прекарването на поне половин час по-малко на ден в седнало положение може да намали смъртността:

• с около 3% при най-неактивните хора;

• с до 7% в цялото население.

Тези резултати идват от нов, висококачествен мета-анализ, обхващащ над 135 000 участници от различни проучвания.

„Дори малките промени имат значение“, казвам често на пациентите си.

Как спортът влияе при множествена склероза, Паркинсон и други заболявания

Благоприятните ефекти на спорта са добре доказани при заболявания като множествена склероза, болест на Паркинсон и много други неврологични състояния.

Но има впечатляващи данни и при заболявания, при които спортът не е първото нещо, за което човек би се сетил. Скорошно изследване например показва, че пациенти с рак на дебелото черво, които след операция и химиотерапия преминават през добре структурирана програма за физическа активност, имат по-дълъг период без рецидив на заболяването.

Модерната неврология означава повече от лекарства

Това е и моята визия за модерна медицина и модерна неврология. Пациентът трябва да бъде консултиран не само относно медикаментите, които заболяването му изисква, но и относно промените в начина на живот, които сам може да направи, за да подобри състоянието си или да контролира заболяването до такава степен, че да живее пълноценно въпреки него.

Комбинацията от различни видове спорт – например тренировки за издръжливост и сила – обикновено дава най-добри резултати. Експертното мнение е ясно: ползите от движението са значително повече от рисковете, дори при хора с хронични заболявания, които се колебаят дали да започнат да спортуват.

Особено ценя и инициативи като тази на проф. Цимер от Техническия университет в Дортмунд, който предлага онлайн специален „приемен час“ за пациенти с множествена склероза, нуждаещи се от индивидуална консултация относно спорт и движение.

Колко часа смятате да прекарате седнали днес? И какво спортувате?